„Не забравяй да придържаш главата! Пази му крачетата! Сложи му чорапки върху ританките! Облечи го още! Дръж го така!”. Обикновено за това „дуднат” нашите приятелки, седнали на дивана, държейки своите си деца. В една такава ситуация, поглеждаш мъжа си и двамата си мислите наум:”Това е да чакаш първото си бебе”.
Има много родители, които чакат своите бебета в продължение на много време. Това ги влудява на моменти и когато бебчето се появи, започват да прекаляват. Някои дори спят на пода до кошарката, на светнати лампи, за да проверяват през 20 минути дишането му. Ако сте една от тези мами, то не сте сами във вашия невротизъм. 10 майки споделят „най-добрите” си истории от „Мама за първи път”.
- „С първото ми дете, не шофирах почти месец. Отказвах да я оставя сама на задната седалка. Не ходехме никъде, освен ако някоя добра приятелка не дойдеше да ме вземе и върне обратно”
- „Когато се роди първото ми дете, поставих бебефона в кошарката, точно до главата му, за да мога да чувам дишането му, въпреки, че той беше на 3-4 метра от мен. Това беше преди 12 години. Второто бебе… спеше по корем”
- „Първата вечер, след като нашият син се роди, съпругът ми го чу да плюе и веднага изпадна в пристъп на паника. Помили си, че бебето ще се задуши и ще умре. Аз спах много добре, но съпругът ми изкара остатъка от вечерта, крачейки из стаята”
- „Когато се роди първото ми дете, изключих всичко вкъщи, което издаваше шум. Аз буквално излизах от стаята му на пръсти и дори не пусках пералня, докато спеше
5. „За първия си рожден ден, дъщеря ми не получи стандартната торта с ванилова глазура. Накарах я да яде здравословна морковена торта. Свекърът ми не спря да се шегува за това.
6. „Първият ми син имаше ужасна жълтеница. Постоянно питах мъжа ми:”Мислиш ли, че сега бебето изглежда по-малко жълто?” и той винаги отговаряше:”Не по-малко отпреди 15 минути”
7. „Не позволявах на родителите ми да возят сина ми в колата в продължение на няколко години (въпреки, че им вярвам на 100%). Освен това не го оставях на никого, освен на тях. Въпреки това, правех всичко възможно да съм вкъщи винаги, когато спи и миех ръцете му като луда.
8. „Сложих дентално огледало до ноздрите й, за да се уверя, че диша. Тя просто спеше много тихо.”
9. „Синът ми спеше в плетена детска люлка до мен. Притеснявах се, че ще спре да диша по средата на нощта, за това опитах да спя с едната ръка върху коремчето му, за да усещам дали диша. След това, започнах да ставам параноична и започнах да се притеснявам, че без да искам ще го натисна по-силно или пък ще мръдна ръката ми случайно, докато спя. Това бяха много безсънни нощи. В един момент, мъжът ми реши да прояви благодарзумие и да ме спаси от тази мания като премести бебето в другата стая и постави видеонаблюдение.
10. „Когато най-голямото ми дете беше на два месеца, помолих свекърва ми да го гледа за няколко часа. Написах две пълни страници с много подробни инструкции, които да следва. Тя беше много милостива и ме накара да се успокоя. Все пак беше изгледала седем деца… сама!”
Като „мама за първи път”, правили ли сте нещо, което в момента да Ви изглежда глупаво?