Като за начало ще ви кажем следното: Спокойно! Всеки минава през това и ако не се напрягате много и особено, ако нямате финансови затруднения, „бебешкото пазаруване” винаги е едно от най-приятните преживявания за бъдещата мама. Татковците не си падат много по висенето в магазини, затова изключенията да ни извиняват – на тях също може да им е интересно написаното по-долу

Нещата, от които реално ще има нужда бебето и тези, които имате желание да купите, често доста се разминават. Във вихъра на еуфорията бъдещите родители понякога попускат супер простички, но много важни неща, за сметка на десетки, които така и никога не влизат в употреба. Ето защо, създадохме най-изчерпателния и точен списък, който съдържа в себе си както необходимите неща, така и глезотии, които все пак се оказва – са нужни на някакъв етап.

Разбира се, списъкът има информативна цел, не е задължителен, но може да ви е много необходим, особено, ако сте малко по-педантични и искате всичко да е перфектно. За ваше улеснение сме го разделили на няколко основни части:

• Дрехи и бельо
• Хигиена
• Аптечка
• По-крупни покупки
• За болницата –  за бебето / за мама

* Освен това CARRA винаги е насреща, за да помогне с готини идеи, както и със супер-сладки дизайнерски предложения за първите моменти с вашите мъници

Приятно пазаруване!

Свалете списъка

Когато научих, че ще имаме момиченце, изпаднах в екстаз поради ред причини, една от които беше и манията ми по розовия цвят. Когато споделих на приятелите ни новината и ентусиазма ми за купуване на бебешки дрешки, бързо осъзнах, че това чувство е далеч от нормата. Много от хората в моя кръг са жени, чиито феминизъм е обвързан с едно силно напрежение. Голяма част от феминисткия напредък през последните няколко десетилетия се е простирал в това да гарантира, че жените ще получат достъп до традиционните мъжки сфери на властта. Феминизмът е работил и е провокирал чувство в жените, че те не трябва да са нежни домошарки, припадащи си по лигави балончета, сърчица и бонбонки. Вместо това, жените са работили усилено, за да бъдат взети на сериозно на работното си място и в политиката.

В този процес, феминизмът е намалил (не съвсем неволно) и традиционните женски дейности –  носенето на розово е една от тях. Розово се е превърнало в цвета на конвенционалната женственост, оттенък, свързан не със сила и избор, а с всичко, което е репресивно на това да бъдеш нежния пол. За много жени, розовото обославя половите очаквания: барбитата са розови, за разлика от камионите и чудовищата. Докато се срещах случайно с жени, които потръпваха при мисълта за обличане на малкото им момиченце в розово, си спомних, че и аз, не винаги съм се възползвала от собствената си женственост. Все пак мога да нося къси розови поли и все пак да ме взимат насериозно.

В света на бебешките и детските дрешки, обаче, това не е странно. Дизайнерите не приемат розовото като някакъв вид феминистка рекултивация, а като подразбиращ цвят за малки момиченца. Можете незабавно да кажете кой раздел за кой пол е като гледате голямото изобилие от розови нюанси. Разбира се, не само розовите дрехи, но пък те са толкова меки сладки, накъдрени и блестящи. Едно мога да кажа със сигурност – в тези розови дрешки, вашата малка принцеса ще пробуди възхищение в хората още в първите мигове извън утробата. Мисля си за всички тези неща, които продължавам да натрупвам в огромния гардероб в дрешника и за розовия нюанс, който виждам, когато прекрача прага му.

Искам да отгледам дете, което свързва роовия цвят с едни и същи неща като мен: забавление, цветя и тържественост.. и феминизъм. Искам да знае, също така, че розовият цвят може да бъде мощен, силен и женствен в същото време. Искам, едновременно с това да я науча, че розовото е само един от многото големи възможности за избор, а не че трябва да носи този цвят, само защото е момиче. Също така, искам да видя розовия цвят в секцията за момчета. Искам да си купя розови предмети, украсени с динозаври и автомобили.

В по-широк смисъл, искам обществото да отнеме всички „женски“ черти, които отдавна са обезценени и понижени. Искам дъщеря ми да познава феминизма като нещо, което насърчава всички момичета, жени и хора, за да бъдат най-доброто отражение на себе си. Искам тя да може спокойно да обуе висок ток и да се поперчи, събирайки погледите на хората и същевременно  да избере спортен клин и това отново да породи възхищение. Искам тя да може да бъде главен изпълнителен директор или домакиня, и това да е изцяло нейн избор.

Не знам какво ще стане с розовия цвят и неговите асоциации в живота на дъщеря ми. Още по-неясно ми е какво ще се случи с феминизма. Феминистите като Beyoncé, Miley Cyrus и John Legend изместват културните разговори през цялото време към външния вид и действията на феминистките. Аз самата, само след няколко кратки седмици, ще имам едно новородено, което често ще бъде облечено в розово. И заедно, ще имаме своите си разговори за дрехи, пол, феминизъм, и какво означава да бъдеш жена по нашата собствена дефиниция.

Има много родители, които чакат своите бебета в продължение на много време. Това ги влудява на моменти и когато бебчето се появи, започват да прекаляват. Някои дори спят на пода до кошарката, на светнати лампи, за да проверяват през 20 минути дишането му. Ако сте една от тези мами, то не сте сами във вашия невротизъм. 10 майки споделят „най-добрите” си истории от „Мама за първи път”.

1. „С първото ми дете, не шофирах почти месец. Отказвах да я оставя сама на задната седалка. Не ходехме никъде, освен ако някоя добра приятелка не дойдеше да ме вземе и върне обратно”
2. „Когато се роди първото ми дете, поставих бебефона в кошарката, точно до главата му, за да мога да чувам дишането му, въпреки, че той беше на 3-4 метра от мен. Това беше преди 12 години. Второто бебе… спеше по корем”
3. „Първата вечер, след като нашият син се роди, съпругът ми го чу да плюе и веднага изпадна в пристъп на паника. Помили си, че бебето ще се задуши и ще умре. Аз спах много добре, но съпругът ми изкара остатъка от вечерта, крачейки из стаята”
4. „Когато се роди първото ми дете, изключих всичко вкъщи, което издаваше шум. Аз буквално излизах от стаята му на пръсти и дори не пусках пералня, докато спеше

5.  „За първия си рожден ден, дъщеря ми не получи стандартната торта с ванилова глазура. Накарах я да яде здравословна морковена торта. Свекърът ми не спря да се шегува за това.

6.  „Първият ми син имаше ужасна жълтеница. Постоянно питах мъжа ми:”Мислиш ли, че сега бебето изглежда по-малко жълто?” и той винаги отговаряше:”Не по-малко отпреди 15 минути”

7.  „Не позволявах на родителите ми да возят сина ми в колата в продължение на няколко години (въпреки, че им вярвам на 100%). Освен това не го оставях на никого, освен на тях. Въпреки това, правех всичко възможно да съм вкъщи винаги, когато спи и миех ръцете му като луда.

8.  „Сложих дентално огледало до ноздрите й, за да се уверя, че диша. Тя просто спеше много тихо.”

9.  „Синът ми спеше в плетена детска люлка до мен. Притеснявах се, че ще спре да диша по средата на нощта, за това опитах да спя с едната ръка върху коремчето му, за да усещам дали диша. След това, започнах да ставам параноична и започнах да се притеснявам, че без да искам ще го натисна по-силно или пък ще мръдна ръката ми случайно, докато спя. Това бяха много безсънни нощи. В един момент, мъжът ми реши да прояви благодарзумие и да ме спаси от тази мания като премести бебето в другата стая и постави видеонаблюдение.

10.  „Когато най-голямото ми дете беше на два месеца, помолих свекърва ми да го гледа за няколко часа. Написах две пълни страници с много подробни инструкции, които да следва. Тя беше много милостива и ме накара да се успокоя. Все пак беше изгледала седем деца… сама!”

Като „мама за първи път”, правили ли сте нещо, което в момента да Ви изглежда глупаво?