Когато бях в 12-та седмица от бремеността, заедно със съпруга ми започнахме да разгласяваме новината за нашето бъдещо мъниче на хора извън семейството. На първо място, информирах шефа ми и след това прекарах почти целия следобед в обаждания на близки приятели и роднини. На следващия ден споделих и на колегите ми. Повечето от моите приятели бяха заподозряли още преди думите да излязат от устата ми.

„Знаех си!”

„Тъкмо казах на съпруга ми, че ще ми кажеш, че си бременна!”

Бях на 32 и заедно с моя съпруг бяхме женени от малко повече от година. Честно казано, не беше нито неминуемо, нито пък шокиращо. Изненадващо или не, всеки беше развълнуван да чуе за разширяването на семейството и за моето растящо коремче, разбира се.

Кога чух въпроса ли? Още на следващата седмица и честно казано не спря да ме преследва до края на бременността.

„Ще се върнеш ли на работа след като родиш?”

Жената, която първа ме попита, беше на около 70 години и въпреки, че й направих забележка, мотивирано й обясних, че нещата са се променили много от момента,  в който тя е била млада майка. От своя страна, тя смяташе, че е огромна грешка да се върна на работа. Очевидно беше доста любопитна за моите планове.

След две седмици чух въпроса още веднъж, този път от жена на 30 години, която познавах от завършването ми. Когато и казах, че ще се върна на работа веднага след отпуската по майчинство, тя ме попита защо.

Минаха още две седмици. Пак този въпрос, този път от приятелка на 50 години – жена, която ме познаваше от дете.

Нито една от тези жени не представи въпроса така все едно е в моята позиция. Дори нямаше и реч за това как децата се нуждаят от майка у дома или нещо подобно. Въпреки това, негодувах заради въпроса. В целия този период от време и през следващите седмици, нито един човек не зададе същия въпрос на съпруга ми.

И двамата със съпруга ми работим активно в продължение на около 10 години. И двамата сме с висше образование (магистър за мен, диплома по право за него). Както той, така и аз сме вложили много време и усилия в създаването на кариери. И въпреки, че хората са наясно с нашите индивидуална идентификационна информация, въпросът е насочен само към мен. Това означава ли, че моята кариера е по-лесна за пренебрегване? Никой не го пита дали ще се върне на работа след раждането на бебето, защото никой не би си помислил, че един мъж би направил друго.

Вярно е, съпругът ми изкарва повече пари от мен, така че би било по-лесно за него да подкрепя семейството с неговата заплата отколкото обратното – с моята. Но също така е вярно, че избрахме да живеем в столицата, която не е точно най-достъпния град. И с едно дете, разходите ни няма да намалеят, а напротив – ще се покачват. Докато измислим начин да живеем на един доход (нека да отбележа, че не всички семейства имат привилегията да избират), начинът ни на живот без съмнение щеше да се промени. Питайки ме дали ще се откажа от кариерата си след раждането, хората разкриват не само тяхната несигурност относно моето желание за работа (нещо, за което никога не съм давала никаква индикация, че ми липсва), но и предположението, че моята заплата не е задължителна. Аз, от моя страна, го възприемам като един малък бонус за подкрепа на съпруга ми и това, което прави за семейството ни.

Редактор съм в голямо онлайн издание от около година и половина и както можете да си представите, това е едно много забавно място за работа. Но аз не ходя на работа само за забавление или просто да убия време, докато не стана майка. Работя, защото това ми позволява да участвам в набавянето на финанси за моето семейство; защото обичам предизвикателствата; защото работата ме кара да бъда по-информирана за света около мен; защото обичам да съм около моите умни и весели колеги и защото намирам стойност в работата, която правя. Скоро четох едно интервю с Marlene Sanders, в което съветваше за това как да балансираш между кариера и майчинство. „Никога не се извинявай за това, че работиш. Обичаш това, което правиш и това, че ти харесва е чудесен подарък, който да дадеш на детето си”.

Преди да разбера, че съм бременна, си бях обещала, че ако имам момиченце, ще бъде изключително важно за мен да продължа да работя. Бих искала да съм пример за нея, показвайки й, че както татковците, така и майките могат да работят и че само защото тя е момиче не означава, че ще трябва да следва различен път от нейните връстници – момчета. След това, отново преди да разбера, че съм бременна, работих върху това становище. Ако пък имах момченце, би било също толкова важно за мен да продължа да работя, по същите причини. Бих искала той да вникне и да се отнася с приятелките си като негови равни.

Истината е, че не съм наивна. Знам, че няма да бъде лесно. Вече се тревожа в колко часа ще трябва да излизам от офиса, за да освободя детегледачката или взема детето от детска градина, или колко време ще имам за него през седмицата. Мисля си за уикендите, в които заделях по няколко часа или дори и цели дни за редактиране или писане на текстове и как ще ми се иска да прекарвам това ценно време с детето си. Признавам си, че доста често си проверявам мейла и знам, че не искам детето ми да се чувствам така, сякаш не съм в състояние да му дам (Да, момче е!) цялото си внимание. И знам, че дори и в егалитарните бракове, жената често изпълнява повечето от домашните задължения.

И нещо като заключение. Промените в политиката помагат на жената да продължи да работи дори и след раждането на детето. Независимо от този факт, обаче, някои майки вероятно ще предпочетат да не работят. Но пък, също така, това е въпрос на избор. В крайна сметка, какъв е смисълът да се насърчават малките момиченца да работят усилено в училище, да получават добри оценки, да кандидатстват в колеж, и осигуряват работа след дипломирането, ако след това се обърнете и им кажете „И така, планираш ли да използваш всичко това?”.

Това, което искам наистина да отговоря, когато ме попитат дали ще се връщам на работа след като се роди детето ми е: ”Разбира се, че, ще се върна. Моят съпруг също!”.

Терминът „стилистична икона” е много забавен за изследване: Защо почитаме другите въз основа на техните дрехи?Колко действително дълбока е тази пленителност? И какво, ако тези „икони” не са точно безупречни? Ето разказа на нашата редакторка:

Миналата седмица, присъствах на писателско парти само с жени, в добре обзаведения дом на наши литературни герои. Естествено, треската за това какво да облека продължи няколко дни преди събитието. Но когато най-накрая избрах тоалета, изглеждаше очевидно: черен гащеризон Steven Alan с леко заострени обувки и прилепнала около торса горна част.

Това е правилният избор за подобни случаи, защото има един добре установен факт, че дамите обичат гащеризони. Всеки път, когато нося този гащеризон, получавам комплименти от жени. Отчасти, това е защото този тип облекло все още е малко неочакванo. Спомняте ли си Ема Стоун, която носеше гащеризон Lanvin в пенлив цвят на наградите „Златен Глобус” и социалните медии бяха „изумени” от това. Това е шик и секси, без да бъде публично разкрито – повечето гащеризони покриват краката и деколтето също е закрито. Носенето на гащеризон казва: „Обличам се заради себе си, а не заради мъжките погледи”.

Сред модните ми приятели, аз съм малко закъсняла за подобен стил. Дълго време си мислех и осъзнах, че логиката е сигурната бариера, а имено Как ще ходя до тоалетната? Но, честно казано, това не е голяма драма, а имено да сваляте горната част на тоалета си няколко пъти на ден.  Притеснявах се, че гащеризоните ще ме накарат да изглеждам като трътлесто дете. Тези страхове, обаче, бяха напълно потушени още първият път, когато пробвах гащеризон, и видях как той създава една дълга и елегантна фигура.

„Надявам се те никога да не излязат от мода”, каза моя приятелка, запалена по гащеризоните. „Облича се отдолу нагоре и някакси не е като да носиш рокля  – дори когато го обличаш в ситуации, в които всеки е облечен малко по-небрежно”. Както обяснява същата дейвойка, точно защото гащеризоните са неочаквано облекло, те са малко по-трудни за категоризиране. Ако сте облечени с гащеризон на неформална среща, изглежда все едно сте се справили с обличането, но не по трудния начин (тоест – 5 часа стоене пред гардероба и огледалото).

„Обичам това, че гащеризонитеса един лесен начин да изглеждаш добре”

Ако ще го носите на някое изискано място, може да изглеждате като стилен иконоборец. Той може определено да ви накара да се почувстване в унисон с този културен момент, в който се цени сексуалната двусмисленост, особено при доста формални събития, където всички дами са облечени с традиционните си рокли. В действителност, в гащеризона се загатва мъжкото облекло,което е в противоречие със скучния холивудски блясък, който се среща по-често при традиционната черна вратовръзка.

Майка ми, която винаги е била в крак с модата, носеше гащеризони през 90-те. Нещо в мъжките облекла определено я привличаше. „Не обичам пухкавите дрехи. Не мисля, че изглеждам добре в тях. Харесвам строгото облекло”, повтаряше ми тя. Носеше гащеризони преди, но много по-авангартни от тези сега. Непрестанно повтаряше, че обича да бъде „малко” различна от останалите. Върнах се назад в годините, когато мразех нейните гащеризони и отказвах да излизам с нея на публични места, когато ги носеше, най-вече защото бях отвратителна тийнейджърка по онова време. Баща ми също ги намрази. Казваше на майка ми, че прилича на някой, който работи на бензиностанция.

Наскоро разговарях с майка ми на тази тема по телефона. През цялото време баща ми крещеше във фонов режим:”Никой не изглежда добре в гащеризон!”, което провокира майка ми да каже:”Никога не съм избирала облеклото си заради баща ти. Той няма влияния върху това какво купувам или не купувам”.

Смятам, че гащеризона притежава особена магия, особено, когато други жени ви правят толкова много комплименти, когато го носите. Гащеризонът показва, че не сте жена, която се влияе от становищата или мненията на мъжкото съсловие. Моята близка приятелка разказва:”Носих гащеризон на една сватба и другите жени ме накараха да се чувствам като кралица!”. В сравнение с жените, които носят тези скучни, идентични шаферски рокли, жена облечена в гащризон царува като Клеопатра.

Може би си спомняте за Нарцис, гръцкия митологичен герой, който се влюбва в собственото си отражение и в крайна сметка се самоубива, защото то никога не му отвърща на чувствата. Но… какво ако човек е просто обсебен от своите пори и бръчки?

Ето защо, започнах да отделям по допълнително 30 минути да се взирам в огледалото, при това всеки ден. И да, буквално половин час стоях на два сантиметра от него, опитвайки се да огледам по-подробно кожата около меката част на ухото, за да съм сигурна, че не са се появили черни точки през нощта. Това беше само началото на моя ритуал за пори: през деня се взирах в огледалото на офисната тоалетна многократно и набързо. Това, обаче, не бяха моментите, в които си казвах „Изглеждаш страхотно, момиче!”. За разлика от Нарцис, аз не бях влюбена в това, което виждах.

Надничайки в стъклото на метрото, което ставаше тъмно между станциите, улавях себе си в 20-секундни фрагменти – достатъчно време, за да потвърдя, че нищо не се е изместило, паднало или набръчкало от последния път, когато се погледнах. Не съм суетна, просто се страхувам, че хората ме гледат непрестанно… и това е изморително.

Ето защо реших да се впусна в малък експеримент и да видя дали ще мога да се справя с моите страхове. Една седмица. Без огледала.

Много по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Отлагах го около месец, намирайки оправдания от сорта на това, че трябва да изглеждам добре на важните срещи. И така, поех куршума на моя експеримент точно на Свети Валентин. Приятелят ми, както повечето мъже, изрази своето предпочитание към моята визия „без грим” (разбирайте с ненатрапчив лек грим – само спирала, мъничко черен молив в ъгълчетата на очите и прозрачен гланц).Това беше и началният тласък за моите „сериозни” намерения.

Поставих няколко основни правила: можех да хвърлям един бърз поглед веднага след като стана, за не повече от 30 секунди, задължително на една крачка разстояние от огледалото. До следващия петък!

Оказа се, че ден първи не беше толкова лош: ходихме на вечеря и дори не се почувствах неловко да бъда единствената жена в ресторанта “почти без грим”. Да си призная, исках да опитам да съм съвсем без, но мисълта, че ще съм като “измита чиния” нямаше да ми даде мира цяла нощ. И така, дори с мъничко грим, който не би следвало да има как да се развали, неприятното чувствто, че имам нуждата да се погледна в огледалото, започна изведнъж да се вселява в мен. Исках да си проверя косата, кожата… беше Свети Валентин, в края на краищата. За щастие, моят приятел е много добър в това да ме кара да се чувствам красива, така че някакси забравих за огледалата и продължих експеримента.

До следващата сутрин, когато отидох на фитнес. На подобни места е полезно да има огледала, за да се уверите, че вдигате тежестите правилно. Когато, обаче, става въпрос за клекове, йога или спининг – определено усещането за „правилно” се засилва и започвате да се гледате в огледалото постоянно, за да потвърдите, че изглеждате нелепо или толкова добре, колкото другите около вас. Все пак има косвена конкуренция, подхранвана от огледалата и избягването на всякакви размисли е почти невъзможно. На път за вкъщи, съвсем случайно усетих, че се заглеждам в прозореца на едно такси: червени бузи, косата – извън контрол, а потникът – с раздърпано деколте.

Понеделник сутрин се оказа малко по-сложна – като писател, прекарвам доста време сама в дома си, пишейки на компютъра ( и ако трябва да бъда честна, понякога стоя цял ден с пижама и маска на лицето). Тази конкретна седмица беше пълна със събирания и вечери, което беше страхотно, но също така и леко обезсърчително поради болезнената волканична пъпка, която усещах да набъбва върху кожата на челюстта ми. Направих всичко възможно да я прикрия за 30-те секунди, които ми се полагаха според правилата. Интересното, което открих е това, че ако не я търсех, пъпката нямаше да я има. Ето това е магията да не гледаш в огледалото.

Но дори да открих тази магия, избягването на огледата през деня е изключително трудно. Нашите коварни рефлекси са навсякъде – от въртящата се врата в офиса до стъклата в банята на фитнеса. Още повече: гледката на нашите собствени лица и тела, често пречи на това, което наистина трябва да се види. Ако някога сте провеждали FaceTime разговор с ваш приятел, проверявайки собствените си кръгове под очите, тогава определено разбирате какво имам предвид.  И докато този тип поведение се тълкува като суета, истината е, че това е отражение на несигурността, с която се отнасяме към себе и надеждата, че когато се погледнем в огледалото, това ще рефлектира на визията, която искаме да видим.

Най-трудният момент, донякъде ироничен, беше по време на йога – място, където трябва да изоставиш самооценката и да се фокусираш върху дишането и движенията. Заобиколена от всички страни с огледала, се почувствах в капан – тъй като от няколко дни посещавах тези часове без да се оглеждам в стъклата, осъзнах, че тялото ми ще е някак различно след бягството на раздразнителния ми поглед. За двадесет минути в клас, усетих, че съм по-притеснена за мазнините по корема ми, отколкото благодарна за възможността да се чупя от часа. Това прозрение ми отвори очите.

Ако оставим пъпката настрана, останалата част от седмицата мина сравнително лесно. Успях да разбера, че моите навици за постоянно „проверяване” в огледалото са лесно заменени с дълбоко поемане на въздух и, от време на време, реплики от рода на „Добре съм!”.  И наистина бях. Седмицата без огледало ми показа не само колко зависима бях от него, но и ми даде разрешение да попитам себе си какво се случва в моменти, в които не мога да видя своята външност.

Следващата събота, прекарах първото си дълго гледане в огледалото и знаете ли какво? Моите пори изглеждаха по-малки от всякога!

• Дрехите се считат за винтидж само ако са произведени преди между 20 и 100 години. „Ретро” се отнася до облеклата, които репликират винтидж модели или стил на различен период.
• Четирите големи международни модни ревюта се осъществяват в следния ред -първо в Ню Йорк след това в Лондон, Милано, а последното е в Париж. Във всеки един от тези градове ревютата се провеждат два пъти годишно – Февруари и Септември.

• Първите изкуствени мигли са били изобретени през 1916 г., когато холивудският продуцент DW Griffith решил да засили миглите на Seena Owen във филма „Нетърпимост“.
• Полата се смята за втората най-стара женска дреха в света след тогата.
• През различните епохи, жените са поставяли най-разнообразни цветове по лицата си. По времето на Клеопатра например, за грим и подсилване цвета на лицето са били използвани горските плодове и други естествени съставки.

• Модерната епоха на парфюма е лансирана за първи път през 1921г., когато Коко Шанел стартира екзотичния Chanel No. 5.
• Първият брой на Vogue е публикуван на 17-ти декември 1892 в Съединените Американски Щати.
• Наполеон Бонапарт наредил да бъдат прикрепени копчета върху ръкавите на якетата, за да попречи на войниците да си бършат носовете в тях.

• В наши дни е напълно обичайно да видиш жена с къса коса. Преди десетилетия обаче, ако една жена е изберяла късата прическа, тя се е считала за невярна съпруга.
• Вратовръзките са били използвани за първи път в Хърватия и били известни като „шалчета”. До днешна дата, това е най-популярният подарък за деня на бащата.

• Торбести панталони с ниска талия възникнали в затворите на Лос Анджелис, където на лишените от свобода не им е било позволено да носят колани
• Първоначално, чадърите са били изобретени да пазят хората от слънцето, а не от дъжда.
• Модните тенденции се менят постоянно. Така и при веждите. Докато сега е модерно те да са гъсти, през Ренесанса веждите са се бръснели тънко.
• 99тия кмет на Ню Йорк – Фиорело Хенри Ла Гуардия – измислил прашките, когато видял танцьорките в екзотичните барове на града да танцуват голи. Веднага след това наредил да ушият мънички бикини за тях.

• По време на царуването на Петър Велики в Русия, мъжете не е трябвало да си пускат брада, само за да изглеждат по-„европейски”. Дори въвели специален данък за тези, които не се придържали към това правило.
• През 15-ти век, да бъдеш бременна се е считало за нещо модерно. Ако момичетата не са били бременни, те задължително са криели възглавница под роклите си за фалшиво коремче.
• Колекцията от облекла „NewLine” е въведенa от Christian Dior с пролетно-лятната му колекция през 1947 г. В нея е включено палто с пристегната талия, което акцентира върху бюста и дава вид на пясъчен часовник с дълга плисирана пола.
• Първият сутиен е изобретен през 1914г. от Мери Фелпс (нюйорското висше общество)

• Крокодилът на марката „Lacoste“ е първото лого, което се слага на тениска.
• През 1997 г. членовете на PETA стоварват животински вътрешности пред вратите на бутиковия магазин „Givenchy” в Париж, след като Alexander McQueen използва животински и птичи глави в своето модно шоу.

• Има период, когато Christian Louboutin прави обувки с ходила в цвят бебешко синьо. Това негово изобретение е с цел да подари „нещо синьо” на бъдещите булки. За съжаление, обувките имат кратък живот поради определени разногласия на търговски марки.
• Вашият любим дизайнер, Marc Jacobs бе класиран на 14-то място в списъка на „50 най-влиятелни гей мъже и жени в Америка“ от списание Out през 2012 година.

• Първият дизайнерски костюм e лансиран от Coco Chanel през 1923 г. Създаден е чрез комбиниране на вълнени якета със златни копчета, поли до коляното и перлени огърлици.
• По време на втората Световна Война, е имало недостиг на найлонови чорпогащници, тъй като найлонът се използвал и за парашути. Ето защо, жените боядисвали краката си с разтвори, включително с прахообразен барут. Рисували линия по задната страна на краката си с очна линия, за да пресъздадат визия на чорапи.
• През 15-ти век, дизайнерите използвали малки кукли (вместо жени) като модели, за да покажат своите творения на клиентите.

• През 1943 г., Ню Йорк е първият град, в който се организира седмица на модата. Модният публицист Eleаnor Lambert инициира това шоу само за да даде шанс на американските модни дизайнери да покажат своята работа и да се е конкурират с установения европейски елит.
• Седмиците на модата, които първоначално са били стартирани като търговски събития за купувачи и продавачи, са се изменили и сега са силно рекламирани събития, които привличат “creme de la creme” (елита) и известни личности от целия свят.

• Италианският моден дизайнер Валентино Гаравани бързо става известен със своите невероятни червени рокли, направени в ярък нюанс на червеното. Съвсем скоро той става известен като „Valentino Red“ в модната индустрия.
• Знаете ли, че с една бала памук, който тежи 500 паунда (186кг), могат да се произведат 215 чифта дънки?

• LittleBlackDress (Малка черна рокля) е творение на Coco Chanel, което за пореден път доказва нейната гениалност в семплостта и елегантността.
• Изобретяването на автомобила е имало значително влияние върху дамската мода. В края на 18-ти век, полите са станали значително по-къси, само за да помогнат на жените да влязат в автомобила удобно и комфортно.
• Преди 1850 г., 70% от жените по света изработвали дрехите за себе си. Днес, ръчно изработените дрехи и други аксесоари са станали доста скъпи.

• Елизабет I обичала шапките толкова много, че дори задължила всяка жена на възраст над 7 години да носи шапка в неделя и по празнични дни. Разбира се, който отказвал да спази това правило, бивал глобен.
• Имате ли представа, че едни от основните съставки в производството на червило са рибени люспи?
• В древен Египет, по-заможните жени поставяли ароматизирани маслени шишарки по главите си. Когато маслото се разтопи през деня, тяхната кожа и дрехи се покривали с маслен аромат. Каква алтернатива на парфюма.
• Знаете ли, че Марк Твен е изобретил закопчалката на сутиена?
• През 1907г. жена е била арестувана на плажа в Бостън за това, че носи цял бански.
• Обличането на бяла рокля, първоначално, е било свързано с траур, докато Кралица Виктория не решава да облече такава на сватбата си

• Високите токчета били създадени както за жени, така и за мъже. При мъжете са служели да им помагат, когато яздят конете. Въпреки това, токчетата на мъжките модели започнали да се стопяват след 1740г.
• Известният Ralph Lauren започва кариерата си като дизайнер на вратовръзки.
• В края на 1800 г., жените носели живи хамелеони като брошки. Те ги закрепяли с топлийка до реверите на дрехите си.
• Първият търговски център, в който се продавали дрехи, е открит в Древен Рим.

1. Мерилин Монро в „Проклетите седем години”

Когато си мислислим за Мерилин Монро, в главата ни моментално изникват перфектните платинени къдрици, рубинено-червените устни и разбира се бялата рокля, която се повдига от вятъра.Този подпис се ражда във филма „Проклетите седем години“, в който героинята на Мерилин стои над изход на вентилацията на метрото и порив на въздушен поток издухва нейната рокля, показвайки Мерилин в нейния пълен блясък.

2. Балетното туту в „Черният лебед”

Тутутата достигнаха до статут на висша мода в тъмния психо трилър „Черният лебед”. Натали Портман изглеждаше перфектно като примабалерина в костюм на дизайнерът Rodarte– туту от перароклички, лебедов очен грим, кристални диадеми и изобилие от кринолин и тюл.

3.Косюмите във филма „Великият Гетсби”

Има причина и двете версии на филма (от 1974г. и от 2013г.) да спечелят Оскар за най-добър дизайнерски костюм. Класическият американски роман на Франсис Скот Фицджералд и оживлението на 20-те предоставят перфектен фон за „гардеробно творчество”. От ефектиния стил на обличане на модерните жени от тази ера с екстравагантни формовани рокли и къси прически до скандалния бял костюм на Джей Гетсби – определено този период от време е бил пълен с модни вдъхновения.

4. Даян Кийтън в „Ани Хол”

Знаете ли, че Даян Кийтън е избирала сама дрехите си в „Ани Хол”? Въпреки възраженията на дизайнера на костюмите, Уди Алън дава на своята любима (в реалния живот) и муза, свободата и властта да облича това, което иска. Със сигурност се радваме, че го е направил! С мъжкарския имидж на Ани Хол започна и тенденцията на мъжките облекла, носени от момичета. От нейните широки панталони и огромни вратовръзки до нейните бомбета и оксфордски ризи, ексцентричния гардероб на Ани Хол остава един от най-големите модни вдъхновения.

5. Елизабет Тейлър в „Клеопатра”

Елизабет Тейлър беше олицетворение на блясък във филма Клеопатра (1963г.). Екстравагантният и гардероб се състои от 65-костюма, и популяризира Египетските акценти в облеклото като пръстени-змия, накитници и дълги рокли. Силният грим на Клеопатра създаде тенденция за красота, и все още съществува и в наши дни като силната очна линия, извита нагоре. 

6. Сара Джесика Паркър в „Сексът и градът: Филмът“

Чудатия моден гардероб на Кари от дълго време е в нашия стилен-радар, а нейните шикозни костюми във филма „Сексът и Градът”, определено не ни разочароваха. Когато тематичната джаз песен започва да звучи и Кари излиза по улиците на Ню Йорк със своята бяла рокля с едно рамо и огромно 3D цвете, сърцето на всеки фен се развълнува. От известните сини Manolo Blahniks, които седяха в гардероба на Кари до нейния колан с шипове, смяната на сценичните костюми налага тенденции с всеки кадър.

7. Рийз Уидърспун в „Професия блондинка“

Сладкодумието и розовите дрехи на героинята Elle Woodо пределено я накараха да се открои от масата на академичното облекло в правния факултет на Харвард. Въпреки, че е съдена много пъти за дизайнерските си дрехи, тя завърши с високи почести, което показа, че не трябва да се съди за книгата по корицата. Когато тя печели делото в съда, изглеждайки като Барби в реални размери, прави огромен скок за модата и кокетните момичета навсякъде по света.

8. Кийра Найтли в „Изкупление“

Визия на Кийра Найтли изглежда зашеметяващо в драпираната изумрудено зелена рокля от коприна във филма „Изкупление”. Всичко свързано  с роклята беше чисто съвършенство – от нежния цвят до безупречната кройка. Освен това, е избрана за най-добър костюм на всички времена от Sky Movies.

9. Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани“

Опитайте се да не настръхнете, докато гледате началната сцена от фима „Закуска в Тифани”, когато култовата Одри Хепбърн слиза от жълтото такси, облечена с дълга до земята рокля Givenchy, грациозно се разхожда до Tiffany & Co. и се взира с копнеж във витрината. Перфектно фризираната коса, големите слънчеви очила и кроасанът в ръката – тази сцена определено е въплъщение на шик.

10. Фей Дънауей в „Бони и Клайд“

Великолепната Фей Дънауей прави кражбите с взлом да изглеждат стилно в този класически американски филм. В ролята си на половинката от скандалната двойка банкови обирджии, Бони е с гето-шик външнен вид, въплъщаващ нейната новопридобита персона на лошо момиче. Нейният най-добър аксесоар? Пистолет, ефектно поставен на кръста.

11. Кейт Хъдсън в „Почти известни“

Готината Кейт Хъдсън играе ролята на легендарната фенка Penny Lane до съвършенство във филма „Почти известни“. С нейните руси къдрици, тонирани слънчеви очила, къси дантелени топове и кожени якета, Penny Lane определя една неутразима хипи мода.

12. Шарън Стоун в „Казино”

С бюджет за сценични костюми от $1 милион, то не е чудно, че в гардероба на филма „Казино” стоят едни от най-екстравагантните облекла от големия екран. А именно, екранния характер на Шарън Стоун – Ginger – подла (но винаги бляскава) съпруга на много богат комарджия, с класически лъскави рокли в стил Лас Вегас през целия филм. На снимката, златото тежи невероятните 17 килограма.

13. Джулия Робъртс в „Хубава жена“

От облечена в полиуретан (имитация на кожа) компаньонка до изискан ескорт, трансформацията на Джулия Робъртс във филма „Хубава жена” е една от най-епичните пълни промени в историята на киното. Много от нейните екстравагантни съчетания, включително кафявата рокля на точки, която носеше на мача по поло, стана невероято емблематична.

14. Костюмите в „Баровки”

Безсрамните, вманиачени в пазаруването Шер и Дион в един от любимите филми на 90-те  „Баровки” знаеха едно-две неща за стила. От техните перфектни карирани тоалети, дълги до колене чорапи и мини роклята Alaïa („Вие не разбирате, това е Alaïa!“), тези богати тийнейджърки от Бевърли Хилс наложиха  висшата мода във високобюджетните филми.

15. Никол Кидман в „Мулен Руж“

Характерно за филмите на Баз Лурман (той е и режисьор на „Великият Гетсби” – 2013г), този стилен мюзикъл е изпълнен с прекрасни, блестящи костюми. Нашият любим сценичен стил? Когато Никол Кидман се провесва надолу от тавана на люлка, облечена в костюм на пробляскави пайети и черна шапка, докато пее съблазнително „Диамантите са най-добрият приятел на едно момиче“.

16. Дженифър Бийлс във „Флашданс”

Кое е единственото нещо,  по-запленително от секси аеробните движения на Дженифър Бийлс във филма „Флашданс” от 1983г? Нейният оскъден танцов гардероб от черни, впити по тялото гащеризони, асиметрични гети носени с обувки на висок ток и напълно непрактични непокриващи раменете пуловери. Това съблазнително облекло е все още изключително в крак с тенденциите.

17. Ретро банският в „Тетрадката”

Епичната сцена в океана във филма „Тетрадката” беше един от най-романтичните момента на всички времена (и също, един от най-стилните). Романтичната и сързераздирателна сцена, с известната фраза „Ако ти си птица, и аз съм птица” е още по-непоносимо очарователна от главната героиня Али, благодарение на нейния от сладък, по-сладък бански на червено каре.

18. Мадона в „Отчаяно търся Сюзън”

Ексцентричният персонален стил на Мадона и спечели водеща роля в „Отчаяно търся Сюзън”, а финалният имидж на главната героиня беше поразителен. Филмът направи нейния смахнат стил тип “магазин втора употреба“ достъпен за масите и манията се разпространи като пожар, правейки филма един от най емблематичните за нестандартната естетика на 80-те.

19. Одри Хепбърн в „Сабрина“

Никак не е случайно, че Одри Хепбърн е в нашия списък за най-модерните филмови момента два пъти. Нейните тоалети Givenchy във филма „Сабрина” – романтична комедия за едно момиче, което се връща от Франция с нов живот и нов гардероб са едни от най-бляскавите рокли в историята на киното.

20. Оливия Нютън-Джон в „Брилянтин“

От поличките на  Pink Ladies’  до кожените якета на T-Birds – хитовият мюзикъл „Брилянтин” побира в себе си страхотни модни вдъхновения от 50-те. Водещата трансформация на героинята във филма Санди от добро момиче, облечено с пуловер до костюм на секси котка печели „най-модерен момент” във филма.

21. Spice Girls in ‘Spice World’

Този списък не би бил пълен без препратка към любимата на 90-те момичешка група, Спайс Гърлс. В техния голям box-office хит Spice World, хип дрехите с английски привкус откраднаха светлините на прожекторите с амалгама от топирана коса, обувки с платформи, къси рокли до чатала и потничета, показващи пъпа. Кич, в най-добрия възможен вид.

22. Ан Хатауей в „Дяволът носи Прада“

Вдъхновен от главния редактор на „Vogue” – Анна Уинтур – може би една от най-влиятелните фигури в света на модата, „Дяволът носи прада” е пълен със стилни моменти на елегантност в киното със звънкото преобразяването на героинята на Ан Хатауей в номер едно. Когато старомодната колежанска възпитаничка заменя своите торбести панталони за перфектно комбинирани костюми с поли и бретон достоен на моден подиум, тя излъчва увереност и стил.

23. Моли Рингуолд в „Хубава в розово”

„Хубава в розово” беше класически филм на 80-те, но не можем да кажем същото за балната рокля на Моли Рингуолд в последната сцена на филма. Уникалното творение, шито на ръка, направено от героинята на Моли в последната минута преди да настъпи балът, се открои от масовите класическите рокли тип торта на 80-те.

24. Гуинет Полтроу в „Кланът Тененбаум“

Този чудат филм бе похвален от вътрешните за индустрията хора като един от най-влиятелните филми от гледна точка на модата. Ексцентричните и нестандартни тоалети, носени най-вече от Гуинет Полтроу, на Маргот Тененбаум остава една от най-запомнящите се характери на режисьора Уес Андерсън. Нейната всекидневна униформа? Комичен опит за гроздобер със скъпи дрехи, включително тенис рокля Lacoste, кожено палто на Gucci и чанта на Hermes Birkin.

25. Типи Хедрен в „Птиците”

Водещите дами на Алфред Хичкок винаги имат едно определено излъчване, което със сигурност важи и за героинята на Типи Хедрен във филма „Птиците”. В психо-трилъра, градът е заразен от диви птици, които нападат хората (това звучи странно, но всъщност е доста зловещо). Така че, разбира се, Типи трябваше да изглежда възможно най-шикозно в известната сцена, когато гаванът я гони. Изглеждайки перфектно от главата до петите в красивата зелена фуста, тя се хвърля в паниката със замах.

26. Рубинено червените пантофки в „Магьосникът от Оз”

Какво бихте си поръчали от всемогъщия магьосник от Оз? Чифт рубинено червени пантофки, ако обичате! Красивите и заслепителни токчета, които красят краката на Джуди Гарланд във филма „Магьосникът от Оз” са едни от най-вдъхновяващите и страхотни обувките, заснети някога във филм.

27. Сърцето на океана в „Титаник“

Епичен филм, епичен гардероб. Известното колие „Сърцето на океана”, брилянтен 15-каратов  син диамант, прави филма „Титаник” достоен за тази титла, въпреки че женствените тоалети на Кейт Уинслет са ожесточена конкуренция. Когато тя стъпва на известния кораб Титаник, е облечена в елегантна рокля, украсена с диаманти и дълги до лакътя бели ръкавици – олицетворение на живописната романтика.

1/10 –  постнато Eddie Campbell

2/10 – Karlie Klos

3/10 – Patricia Manfield

4/10 – Louise Parker

5/10 – Jacob K

6/10 – Paris Hilton

7/10 – Iza Goulart

8/10 – Chrissy Rutherford

9/10 – Donatella Versace

10/10 – Sita Bellan