Когато научих, че ще имаме момиченце, изпаднах в екстаз поради ред причини, една от които беше и манията ми по розовия цвят. Когато споделих на приятелите ни новината и ентусиазма ми за купуване на бебешки дрешки, бързо осъзнах, че това чувство е далеч от нормата. Много от хората в моя кръг са жени, чиито феминизъм е обвързан с едно силно напрежение. Голяма част от феминисткия напредък през последните няколко десетилетия се е простирал в това да гарантира, че жените ще получат достъп до традиционните мъжки сфери на властта. Феминизмът е работил и е провокирал чувство в жените, че те не трябва да са нежни домошарки, припадащи си по лигави балончета, сърчица и бонбонки. Вместо това, жените са работили усилено, за да бъдат взети на сериозно на работното си място и в политиката.

В този процес, феминизмът е намалил (не съвсем неволно) и традиционните женски дейности –  носенето на розово е една от тях. Розово се е превърнало в цвета на конвенционалната женственост, оттенък, свързан не със сила и избор, а с всичко, което е репресивно на това да бъдеш нежния пол. За много жени, розовото обославя половите очаквания: барбитата са розови, за разлика от камионите и чудовищата. Докато се срещах случайно с жени, които потръпваха при мисълта за обличане на малкото им момиченце в розово, си спомних, че и аз, не винаги съм се възползвала от собствената си женственост. Все пак мога да нося къси розови поли и все пак да ме взимат насериозно.

В света на бебешките и детските дрешки, обаче, това не е странно. Дизайнерите не приемат розовото като някакъв вид феминистка рекултивация, а като подразбиращ цвят за малки момиченца. Можете незабавно да кажете кой раздел за кой пол е като гледате голямото изобилие от розови нюанси. Разбира се, не само розовите дрехи, но пък те са толкова меки сладки, накъдрени и блестящи. Едно мога да кажа със сигурност – в тези розови дрешки, вашата малка принцеса ще пробуди възхищение в хората още в първите мигове извън утробата. Мисля си за всички тези неща, които продължавам да натрупвам в огромния гардероб в дрешника и за розовия нюанс, който виждам, когато прекрача прага му.

Искам да отгледам дете, което свързва роовия цвят с едни и същи неща като мен: забавление, цветя и тържественост.. и феминизъм. Искам да знае, също така, че розовият цвят може да бъде мощен, силен и женствен в същото време. Искам, едновременно с това да я науча, че розовото е само един от многото големи възможности за избор, а не че трябва да носи този цвят, само защото е момиче. Също така, искам да видя розовия цвят в секцията за момчета. Искам да си купя розови предмети, украсени с динозаври и автомобили.

В по-широк смисъл, искам обществото да отнеме всички „женски“ черти, които отдавна са обезценени и понижени. Искам дъщеря ми да познава феминизма като нещо, което насърчава всички момичета, жени и хора, за да бъдат най-доброто отражение на себе си. Искам тя да може спокойно да обуе висок ток и да се поперчи, събирайки погледите на хората и същевременно  да избере спортен клин и това отново да породи възхищение. Искам тя да може да бъде главен изпълнителен директор или домакиня, и това да е изцяло нейн избор.

Не знам какво ще стане с розовия цвят и неговите асоциации в живота на дъщеря ми. Още по-неясно ми е какво ще се случи с феминизма. Феминистите като Beyoncé, Miley Cyrus и John Legend изместват културните разговори през цялото време към външния вид и действията на феминистките. Аз самата, само след няколко кратки седмици, ще имам едно новородено, което често ще бъде облечено в розово. И заедно, ще имаме своите си разговори за дрехи, пол, феминизъм, и какво означава да бъдеш жена по нашата собствена дефиниция.