Контакт с очите

Осъществяване на контакт с очите по време на разговор е абсолютно задължително. Това показва, че и двамата души слушат и наистина се интересуват от това, което се каза. Човек, чийто поглед блуждае из стаята, се тълкува като грубо отношение и може да накара човека отсреща да се чувства маловажен.

Нещо любопитно – в някои култури се счита за знак на уважение понижаването на очите, когато някой ти говори. Трябва също да се отбележи, че някои хора смятат контакта с очите за много изнервящ. Ако разговаряте с такъв човек и той изглежда малко неспокоен да ви гледа в очите, не се обиждайте и не се обезсърчавайте – просто имайте тези неща предвид. Също така, някои хора имат много пронизващи светли очи и е някак трудно да ги гледаш право в тях – тогава опитайте поддържайки разговора да поглеждате човека в очите за момент, след това например чинията си, след това отново очите му и така докато погледът спре да ви притеснява.

Слушане

Независимо дали говорите с приятел, непознат, или шефа ви, ключът към това да сте добър събеседник, е да бъдете добър слушател. Всеки успява благодарение на чувството, че това, с което допринася, е оценено. Ето защо търпеливият слушател винаги ще бъде ценен повече от енергичния оратор. Когато се появи готина идея в главата ви, изчакайте този, който говори в момента, да приключи и тогава го кажете. Когато някой ви разказва история, за която е наистина развънуван и тя ви напомни за нещо, което сте направили, уверете се, че разказвачът е приключил, преди да започнете своята собствена – в противен случай, рискувате да има обидени.

Изслушването позволява на другите да говорят за нещата, които представляват интерес за тях, и ги кара да мислят, че провеждат брилянтно интересен разговор, дори и ако вие сте допринесли много малко за него.

Бъдете представителни

Ако хората виреят върху усещането, че това, което са допринесли е оценено, потвърждението е това, за което хората трябва да копнеят най-много. Когато чуете, че става въпрос за „представяне” в разговора, това е препратка не само към вашето физическо състяние, но и към психическото ви. Това означава да вземете активно участие в дискусията, давайки пълното си внимание и потвърждавайки това, което всеки човек допринася.

Езикът на тялото е много важен, тъй като най-обикновените движения могат да носят най-силните послания. Дори и най-елементарният акт на сгъване на ръцете може да се тълкува като „не искат да бъдат там”. Кимането от време на време показва, че следите разговора и уверява участващите, че слушате и можете да отговорите на това, което се казва. Ако някой каже нещо, което не разбирате – попитайте. Въпросите с отворен отговор са най-добрите, защото те позволяват на оратора да поеме разговора в посоката, в която иска. Ако попаднете на тема, която не желаете да дискутирате, винаги можете да я промените.

Много е важно да държите под око езика на тялото на останалите събеседници. Ако някой започне да си проверява часовника на всеки пет минути, то значи е отегчен и моментално трябва да смените темата или да прекратите разговора.

Като за начало ще ви кажем следното: Спокойно! Всеки минава през това и ако не се напрягате много и особено, ако нямате финансови затруднения, „бебешкото пазаруване” винаги е едно от най-приятните преживявания за бъдещата мама. Татковците не си падат много по висенето в магазини, затова изключенията да ни извиняват – на тях също може да им е интересно написаното по-долу

Нещата, от които реално ще има нужда бебето и тези, които имате желание да купите, често доста се разминават. Във вихъра на еуфорията бъдещите родители понякога попускат супер простички, но много важни неща, за сметка на десетки, които така и никога не влизат в употреба. Ето защо, създадохме най-изчерпателния и точен списък, който съдържа в себе си както необходимите неща, така и глезотии, които все пак се оказва – са нужни на някакъв етап.

Разбира се, списъкът има информативна цел, не е задължителен, но може да ви е много необходим, особено, ако сте малко по-педантични и искате всичко да е перфектно. За ваше улеснение сме го разделили на няколко основни части:

• Дрехи и бельо
• Хигиена
• Аптечка
• По-крупни покупки
• За болницата –  за бебето / за мама

* Освен това CARRA винаги е насреща, за да помогне с готини идеи, както и със супер-сладки дизайнерски предложения за първите моменти с вашите мъници

Приятно пазаруване!

Свалете списъка

Когато бях в 12-та седмица от бремеността, заедно със съпруга ми започнахме да разгласяваме новината за нашето бъдещо мъниче на хора извън семейството. На първо място, информирах шефа ми и след това прекарах почти целия следобед в обаждания на близки приятели и роднини. На следващия ден споделих и на колегите ми. Повечето от моите приятели бяха заподозряли още преди думите да излязат от устата ми.

„Знаех си!”

„Тъкмо казах на съпруга ми, че ще ми кажеш, че си бременна!”

Бях на 32 и заедно с моя съпруг бяхме женени от малко повече от година. Честно казано, не беше нито неминуемо, нито пък шокиращо. Изненадващо или не, всеки беше развълнуван да чуе за разширяването на семейството и за моето растящо коремче, разбира се.

Кога чух въпроса ли? Още на следващата седмица и честно казано не спря да ме преследва до края на бременността.

„Ще се върнеш ли на работа след като родиш?”

Жената, която първа ме попита, беше на около 70 години и въпреки, че й направих забележка, мотивирано й обясних, че нещата са се променили много от момента,  в който тя е била млада майка. От своя страна, тя смяташе, че е огромна грешка да се върна на работа. Очевидно беше доста любопитна за моите планове.

След две седмици чух въпроса още веднъж, този път от жена на 30 години, която познавах от завършването ми. Когато и казах, че ще се върна на работа веднага след отпуската по майчинство, тя ме попита защо.

Минаха още две седмици. Пак този въпрос, този път от приятелка на 50 години – жена, която ме познаваше от дете.

Нито една от тези жени не представи въпроса така все едно е в моята позиция. Дори нямаше и реч за това как децата се нуждаят от майка у дома или нещо подобно. Въпреки това, негодувах заради въпроса. В целия този период от време и през следващите седмици, нито един човек не зададе същия въпрос на съпруга ми.

И двамата със съпруга ми работим активно в продължение на около 10 години. И двамата сме с висше образование (магистър за мен, диплома по право за него). Както той, така и аз сме вложили много време и усилия в създаването на кариери. И въпреки, че хората са наясно с нашите индивидуална идентификационна информация, въпросът е насочен само към мен. Това означава ли, че моята кариера е по-лесна за пренебрегване? Никой не го пита дали ще се върне на работа след раждането на бебето, защото никой не би си помислил, че един мъж би направил друго.

Вярно е, съпругът ми изкарва повече пари от мен, така че би било по-лесно за него да подкрепя семейството с неговата заплата отколкото обратното – с моята. Но също така е вярно, че избрахме да живеем в столицата, която не е точно най-достъпния град. И с едно дете, разходите ни няма да намалеят, а напротив – ще се покачват. Докато измислим начин да живеем на един доход (нека да отбележа, че не всички семейства имат привилегията да избират), начинът ни на живот без съмнение щеше да се промени. Питайки ме дали ще се откажа от кариерата си след раждането, хората разкриват не само тяхната несигурност относно моето желание за работа (нещо, за което никога не съм давала никаква индикация, че ми липсва), но и предположението, че моята заплата не е задължителна. Аз, от моя страна, го възприемам като един малък бонус за подкрепа на съпруга ми и това, което прави за семейството ни.

Редактор съм в голямо онлайн издание от около година и половина и както можете да си представите, това е едно много забавно място за работа. Но аз не ходя на работа само за забавление или просто да убия време, докато не стана майка. Работя, защото това ми позволява да участвам в набавянето на финанси за моето семейство; защото обичам предизвикателствата; защото работата ме кара да бъда по-информирана за света около мен; защото обичам да съм около моите умни и весели колеги и защото намирам стойност в работата, която правя. Скоро четох едно интервю с Marlene Sanders, в което съветваше за това как да балансираш между кариера и майчинство. „Никога не се извинявай за това, че работиш. Обичаш това, което правиш и това, че ти харесва е чудесен подарък, който да дадеш на детето си”.

Преди да разбера, че съм бременна, си бях обещала, че ако имам момиченце, ще бъде изключително важно за мен да продължа да работя. Бих искала да съм пример за нея, показвайки й, че както татковците, така и майките могат да работят и че само защото тя е момиче не означава, че ще трябва да следва различен път от нейните връстници – момчета. След това, отново преди да разбера, че съм бременна, работих върху това становище. Ако пък имах момченце, би било също толкова важно за мен да продължа да работя, по същите причини. Бих искала той да вникне и да се отнася с приятелките си като негови равни.

Истината е, че не съм наивна. Знам, че няма да бъде лесно. Вече се тревожа в колко часа ще трябва да излизам от офиса, за да освободя детегледачката или взема детето от детска градина, или колко време ще имам за него през седмицата. Мисля си за уикендите, в които заделях по няколко часа или дори и цели дни за редактиране или писане на текстове и как ще ми се иска да прекарвам това ценно време с детето си. Признавам си, че доста често си проверявам мейла и знам, че не искам детето ми да се чувствам така, сякаш не съм в състояние да му дам (Да, момче е!) цялото си внимание. И знам, че дори и в егалитарните бракове, жената често изпълнява повечето от домашните задължения.

И нещо като заключение. Промените в политиката помагат на жената да продължи да работи дори и след раждането на детето. Независимо от този факт, обаче, някои майки вероятно ще предпочетат да не работят. Но пък, също така, това е въпрос на избор. В крайна сметка, какъв е смисълът да се насърчават малките момиченца да работят усилено в училище, да получават добри оценки, да кандидатстват в колеж, и осигуряват работа след дипломирането, ако след това се обърнете и им кажете „И така, планираш ли да използваш всичко това?”.

Това, което искам наистина да отговоря, когато ме попитат дали ще се връщам на работа след като се роди детето ми е: ”Разбира се, че, ще се върна. Моят съпруг също!”.

Когато научих, че ще имаме момиченце, изпаднах в екстаз поради ред причини, една от които беше и манията ми по розовия цвят. Когато споделих на приятелите ни новината и ентусиазма ми за купуване на бебешки дрешки, бързо осъзнах, че това чувство е далеч от нормата. Много от хората в моя кръг са жени, чиито феминизъм е обвързан с едно силно напрежение. Голяма част от феминисткия напредък през последните няколко десетилетия се е простирал в това да гарантира, че жените ще получат достъп до традиционните мъжки сфери на властта. Феминизмът е работил и е провокирал чувство в жените, че те не трябва да са нежни домошарки, припадащи си по лигави балончета, сърчица и бонбонки. Вместо това, жените са работили усилено, за да бъдат взети на сериозно на работното си място и в политиката.

В този процес, феминизмът е намалил (не съвсем неволно) и традиционните женски дейности –  носенето на розово е една от тях. Розово се е превърнало в цвета на конвенционалната женственост, оттенък, свързан не със сила и избор, а с всичко, което е репресивно на това да бъдеш нежния пол. За много жени, розовото обославя половите очаквания: барбитата са розови, за разлика от камионите и чудовищата. Докато се срещах случайно с жени, които потръпваха при мисълта за обличане на малкото им момиченце в розово, си спомних, че и аз, не винаги съм се възползвала от собствената си женственост. Все пак мога да нося къси розови поли и все пак да ме взимат насериозно.

В света на бебешките и детските дрешки, обаче, това не е странно. Дизайнерите не приемат розовото като някакъв вид феминистка рекултивация, а като подразбиращ цвят за малки момиченца. Можете незабавно да кажете кой раздел за кой пол е като гледате голямото изобилие от розови нюанси. Разбира се, не само розовите дрехи, но пък те са толкова меки сладки, накъдрени и блестящи. Едно мога да кажа със сигурност – в тези розови дрешки, вашата малка принцеса ще пробуди възхищение в хората още в първите мигове извън утробата. Мисля си за всички тези неща, които продължавам да натрупвам в огромния гардероб в дрешника и за розовия нюанс, който виждам, когато прекрача прага му.

Искам да отгледам дете, което свързва роовия цвят с едни и същи неща като мен: забавление, цветя и тържественост.. и феминизъм. Искам да знае, също така, че розовият цвят може да бъде мощен, силен и женствен в същото време. Искам, едновременно с това да я науча, че розовото е само един от многото големи възможности за избор, а не че трябва да носи този цвят, само защото е момиче. Също така, искам да видя розовия цвят в секцията за момчета. Искам да си купя розови предмети, украсени с динозаври и автомобили.

В по-широк смисъл, искам обществото да отнеме всички „женски“ черти, които отдавна са обезценени и понижени. Искам дъщеря ми да познава феминизма като нещо, което насърчава всички момичета, жени и хора, за да бъдат най-доброто отражение на себе си. Искам тя да може спокойно да обуе висок ток и да се поперчи, събирайки погледите на хората и същевременно  да избере спортен клин и това отново да породи възхищение. Искам тя да може да бъде главен изпълнителен директор или домакиня, и това да е изцяло нейн избор.

Не знам какво ще стане с розовия цвят и неговите асоциации в живота на дъщеря ми. Още по-неясно ми е какво ще се случи с феминизма. Феминистите като Beyoncé, Miley Cyrus и John Legend изместват културните разговори през цялото време към външния вид и действията на феминистките. Аз самата, само след няколко кратки седмици, ще имам едно новородено, което често ще бъде облечено в розово. И заедно, ще имаме своите си разговори за дрехи, пол, феминизъм, и какво означава да бъдеш жена по нашата собствена дефиниция.

Майка ми ме предупреждаваше никога да не обичам нещо, което не може да ми отвърне. Е, аз така и не успях да я послушам! Първият път, когато почувствах това странно пристрастяване към пазаруването, беше когато бях тийнейджър, в съблекалнята на голям детски магазин за дрехи. Лицето ми беше влажно от сълзи, а аз стоях в ъгъла и треперех и хлипах.

„Индия” – каза майка ми, надничайки през вратата на съблекалнята. „Там ще отидем. Взимам теб и сестра ти в Индия. Може би тогава ще разберетесмисъла на това наистина да се нуждаеш от нещо. Дано тогава спрете да се държите толкова разглезено”.

Всичко, което исках… поправка, нуждаех, беше чифт дънки Energie. Бяха невероятни, тип чарлстон в тъмен цвят. Бях на единадесет години и имах нужда от тях. Срамота е, може би, но наистина ми трябваха.

„Трябват ти лекарства, когато си болна. Не са ти необходими дизайнерски дънки” – каза майка ми, докато пътувахме за вкъщи.

„Но.. аз… ги… обичам” – казах аз със сподавен глас, вследствие от плача.

„Никога не трябва да обичаш нещо, което не може да ти отвърне” – заключи тя след кратко мислене и разговорът по темата никога не продължи.

Това беше едно от любимите изречения на майка ми. Това каза и на сестра ми, когато се сбиха преди три години заради кожено яке DKNY. Тя стоеше твърдо зад идеята, че материалностите не са неща, които човек би могъл да обича. Но мога да ви уверя, че аз обичах дрехите. И все още ги обичам.

Де да можеш да си изхранвам прехраната от любовта ми към пазаруването. Дълго време си мислех, че гледането на дрехи, бижута и  чанти ще ми донесе същата радост като тази, ако ги притежавах, но се оказа, че греша. Когато видя дрехи на модно шоу, в списание, магазин или някакъв аксесоар върху моите шикозни приятелки, нещо се случва с мен физически (започва в стомаха ми) и по някакъв много организиран начин стартира моят обсесивен процес.

Първото,което правя, е да щракна няколко снимки. Ако все още мисля за това до следващия път, когато си разглеждам снимките в телефона, започвам да го търся онлайн. Понякога това изисква търсене на изображения в Google (който, ако не знаете, е невероятно точен  ако сте направили достатъчно добра снимка). Веднага след това търся съвет от моята шопинг половинка – Поли.Докато изслушвам нейното надеждно шивашко становище (вкусът й е безупречен), взимам свое собствено решение. Нуждая се от това и точка. Понякога, докато Поли ми развива теории, аз вече съм добавила две-три неща във виртуалната пазарска кошница. Настроението ми в този момент е смес от вълнение и страх, в зависимост от натрупаната сума по кредитната ми карта в конкретния ден.

Март месец тази година, нуждата ми за „нещо” се прокрадна в ума ми и удари банковата ми сметка като камион. Големият бум на 2015 г. включваше следното:

„Това ново ли е? – би ме попитала Поли сякаш е изненадана и не знае, че тъкмо съм го прибавила към гардероба за сезона

А аз някак си инстинктивно ще кажа: „Това старо нещо? Ти шегуваш ли се? Купих си го миналият септември, просто не съм го носила..много”

Предимството да живееш сама е това, че не се налага да криеш пазарските чанти и най-хубавото – не се налага да плащаш в брой. Пристрастяването ми към пазаруването е моята малка тайна. Понякога минавам през периоди (с продължителност от около месец), през които нещата се подобряват в резултат на това, че се чувствам неудобно. Не знам дали от реакциите на околните или от самата себе си, но усещането е буквално неудобство.

Тогава си определям строги бюджети или обещавам на себе си, че ще си купя само едно нещо през идващия месец. В повечето случаи успявам да се справя с това като си налагам да страня максимално много от лъскавите магазини, които сякаш имат магнити на витрините, но твърде често, нещо се случва и изпитвам неистово желание да си купя не само позволеното 1, а много повече. Ето например какво ми се случи вчера:

08:30 сутринта – разпродажба на Altuzarra. Пролетната колекция 2015 на Joseph Altuzarraбеше един от най-запомнящите се моменти от живота ми. Плаках повреме на представянето – беше толкова добро и не се срамувам да го призная. Определеният бюджет  трябваше да ме спре да не купувам нищо от тази колекция, което не е намалено. И когато моментът настъпи и успях да си избера нещо от разпродажбата, изглежда сякаш „обезопасяването” ми изчезна вдън земя. Всяка следваща красота, която хващах в ръце, беше с обещанието “последно и си тръгвам!”

Гласчето в главата ми започна да говори „Бих искалада видя сметката на кредитната ти карта”. Може би е заради новозакупената розова памучна рокля. Засмях се нервно. Бяха минали само два часа откакто я купих и не мога да ви опиша колко добре се чувстваше тялото ми. Но пък мога да споделя част от покупките ми:

• Обеци MarcAlary във формата на маймунки с мънички очарователни рубини върху опашките си
• Индийско колие (Vintage)
• Панталон – чарлстон от Zara(без да включвам разходите за подгъване)
• Ииии… най-зашеметяващите бели кадифени боруши LouisVuitton. САМО ГИ ПОГЛЕДНЕТЕ!

Иска ми се след като си признах пред света, че имам “проблем” с пазаруването (как е възможно нещо, което ти доставя удоволствие и не вреди никому да се нарича “проблем” по дяволите) – някой да ми помогне да намеря елегантно решение как да спра да се нуждая от всички тези неща.

Впрочем, тъкмо приключих една книга на Мари Кондо – „Променящата живота магия за подреждане: японското изкуство за спасяване от ненужни вещи и организация на пространството“. Тя предлага да запазим около нас само нещата, които предивикват радост. Но какво става тогава, когато намерите много неща, които предизвикат радост?Искам да кажа, маймуна с рубин на опашката? Какво по-радостно от това?

Червено. Перфектен цвят, ако искате да бъдете забелязана. Стои на добре както на брюнетки, така и на блондинки. Това е изключително бурен цвят, но в никакъв случай агресивен. Погледнете предложението на Gamme Rouge Moncler – романтично и изискано.

Син. Тук ще включим всичките му нюанси – от бледо синьо до ултрамарин. Въпреки, че ние от Carra Concept определено предпочитаме деним синьото, ето какво ни предлагат от Emporio Armani.

Жълто. Малко по-труден за характеризиране, но много красив цвят, ако се използва в правилната комбинация. Примерно с бледо синьо за деликатен ефект, или с черно за по-рокерско излъчване. Ето какво ни представиха от Chloé.

Розов. Водещ цвят през последните няколко сезона и все още е в челните позиции. Розовият цвят може да бъде съчетан с почти всичко, но през лятото е идеален както самостоятелно, така и в съчетание с бяло. Ето какво ни предлагат от Moschino.

Зелен. В това число включваме всички негови оттенъци–от размитите зелени хипи-униформи на Chanel и храстовите якета на Ralph Lauren, достигайки аквамариненото зелено в костюмите на Tod и Just Cavalli.

Момичешки партита

Казват, че момиченцата са направени от захар, мед и всички сладки неща на тази планета, така че най-добрият начин да отпразнува първия си рожден ден, е като се заложи на сладки и украси с много воали. Покажете на всички, че е тя е вашата малка принцеса с красиви пастелни цветове, дантела и цветя, и изобилие от блясък.

Момчешки партита

Вашето малко човече започва да става мобилно. Това означава, че ще се опита да пипне всичко, което се изпречи пред погледа му. Вероятно, той има любима играчка или любим герой, който можете да съживите специално за първия рожден ден. Без значение дали партито е на закрито или открито, не може да се отрече, че вашето мъниче е препълнено с енергия. Уловете неговата същност с ярки цветове, забавни групови игри и не забравяйте тортата!

Украшения

Независимо от възрастта на вашите гости, няма човек който да не обича веселите и свежи украшения. Но когато планирате нещо толкова важно колкото първия рожден ден на вашето дете, това е последното нещо, за което мислите. За щастие, ние сме подготвили набор от украшения за тематичните партита. Можете да подходите хитро и да измислите нещо специално за вашите гости или може да купите вече готови комплекти. Ако имате повече време, бихте могли дори и да ги персонализирате, за да се уверите, че никой няма да забрави за това събитие.

Групови игри и занимания

Както знаете, основното събитие на всяко първо парти за рожден ден е когато почетният гост се опита да влезе целия в собствената си торта. Все пак не забравяйте да забавлявате гостите си в останалото време с някакви забавни групови игри. Възможностите са безкрайни – от такива, в които вашето малко съкровище може да участва, до такива, които изискват повече движение. Направете така, че вашите гости да побеждават.

1) Наложително е да сте с правилната прическа.

„Няма общо правило за всички; просто направете няколко крачки назад от огледалото и погледнете цялостната си визия и преценете – дали настоящата прическа е подходяща за вас. Това е едно от нещата, за което повечето жени грешат всеки ден. Вглеждането в близък план е голяма грешка, защото е важно да се гради върху цялостния образ – от главата до петите. Косата завършва целия силует; не е достатъчна правилната форма на лицето”

2) Младежки-изглеждащата коса е винаги на мода.

„Тук не става въпрос за специфичен стил, а за това да имате жива и лъскава коса. Това, от своя страна, ви кара да изгледате по-млади. Боядисаните коси придават на външния ви вид още по-младежка нотка. Много от жените спряха да вкарват златисти нотки в косите си, а наблегнаха върху по-пепелявото и сивото. Други се върнаха към детското излъчване, като си изрязаха бретона (включително и Бионсе).

Но тези прически не са за всеки, така че имайте предвид, че има хитрост за грациозния растеж на косата ви, ако се окажете в тежък случай на „бретонени угризения”. В нашите салони, ние сме специализирани в рязането на бретон с бръснач, което помага на косата да расте по-лесно и бързо. Похабените, подрязани бретони са по-трудни за израстване, но когато е леко изтънен в краищата, е много по-лесно да се смеси с дългите кичури, особено когато косата е преметната настрани или назад.”

3) Твоята нова любима прическа е готова само с един трик.

„Независимо,  дали косата ви е прекалено тънка или прекалено дебела, аз винаги препоръчвам една и съща техника. След измиване, пръснете от лака за коса по цялата дължина на влажната, подсушена с кърпа коса и след това, навийте няколко отпуснати плитки. Издухайте косата със сешоар, разплетете плитките, освобождавайки меките чупки на косата.

Ако косата ви е по-финна и пада леко надолу, потърсете подходящ лак за коса с лека текстура, който ще направи косата ви да изглежда по-плътна. Но ако косата ви е естествено плътна, вземете си вакса, поставете я върху къдриците, за да ги укротите и придадете обем.“

4) Отнема само няколко фибички, за да запазиш сешоара.

„Всеки си мисли, че най-добрият вариант да хване непокорната си коса е конската опашка. Но не е! Вместо това, си направете Френски туист (косата е завита във вертикална ролка надолу по задната част на главата), тъй като той няма да остави следи от ластик. Поставете две или три фиби, които да придържат извивките на кока и да предпазват вашата визия непокътната, дори в дъжда.”

1. Преди да насрочите оперативка, обяснете каква ще бъде темата за обсъждане

Останали сте с впечатлението, че заседанията са, сами по себе си, продуктивни? Какво става, ако събранията са реално НЕпродуктивни, а Вие ги провеждате редовно, защото вярвате в обратното?

Преди да организирате заседание, обяснете за какво ще се говори на него. Задайте си въпроса „Какъв очаквам да е резултатът? Какво се опитвам да постигна? Защо е необходимо да събера служителите в заседателната зала?”Ако не можете да обясните нуждата от заседание, просто не го организирайте. Ако можете – процесът по изготвянето му ще Ви даде възможност да изострите фокуса върху това, което искате да се постигне на заседанието. Освен това, ще увеличите шансовете за постигането на целите си.

2. Поканете играчи, не зрители

Обикновено по заседания, хората са свикнали да канят повече служители, отколкото е необходимо. Изпращат се имейли до всички с ясната мисъл, че е по-добре да са поканени всички, отколкото да се пропусне някой. Този начин на мислене може да има смисъл, когато става въпрос за тийм билдинг или брейнсторминг (т.нар. мозъчна атака), но не и за корпоративни срещи.

Запомнете, че колкото повече хора има, толкова по-малко отговорност има всеки един. Ако присъстващите действат по принуда, те няма да бъдат толкова усърдни да предприемат последващи действия по обсъжданите теми. Причината е, че ще имат очаквания, че някой друг ще поеме инициативата и ще се получи размиване на отговорности. Чрез ограничаване на „зрителите”, заседанието ще продължи по-кратко, освен това гарантира по-ефективни действия.

3. Тайминг

Ако сте решили оперативката да е част от работния процес, то създайте някаква регулярност. Нека служителите знаят, че имат отговорност да са подготвени например за ден понеделник, час 9 сутринта или пък за всеки ден в точно определено време.

Хората са склонни да организират заседания в отрязъци от време, които пасват най-добре на техните графици. Честно казано, това е изостанал начин на виждане, свързан с разпределение на времето. От изключително важно значение е да се разбере смисъла на това, че не трябва да си правим срещи спрямо календара/графика, а да го използваме, за да преценим кога имаме необходимост от  заседание.

Срещите трябва да са с толкова продължителност, колкото е необходима, за да се изпълни дадената цел. Когато планирате среща, си задайте въпроса колко време ще отнеме да постигнете желаните цели. Планирайте заседанието за определен отрязък време, независимо дали ще се проточи с часове.

Непродуктивното време настъпва тогава, когато хората са наясно, че има предвидено повече от необходимото. Покажете на вашите колеги/служители, че уважавате тяхното време като разпределите това, което според вас е необходимо и съответно приключите заседанието по-рано (ако са изпълнени задачите).

4. Вие организирате, вие владеете

По общоприето правило, този който е организирал заседанието, има отговорността да поведе в дневния ред и да запази фокуса в срещата. Грешката, която много често се появява сред заседанията, е че няма яснота за това кой е отговорен. Един започва, втори се включва и пренасочва разговора. Макар, че всеки би трябвало да може да участва, само един трябва да бъде отговорен за цялостното протичане на срещата. В повечето случаи, управителят трябва да поеме отговорността за протичането на заседанието по най-ефикасния начин, освен ако не става въпрос за свикване на среща за брейнсторминг. Тогава този, който води проекта, е длъжен да даде максимално яснота за заданието, след което да води срещата стъпка по стъпка.

6. Приключете със стъпки за действие

Заседанията са свързани 90% с разговори, но те са безполезни, ако не са последвани от действия. В края на всяка среща, трябва да има известие за настоящи задачи, заради които се е организирало и събирането, както и ясен план кога, от кой и по какъв начин ще бъдат приключени.

Ако става дума за регулярни, а не инцидентни събирания – правилно е следващото заседание да започне с бързо и стегнато обсъждане на свършеното до момента (зададено на предното), след което да се премине към новите задачи. Участниците в оперативката трябва да знаят, че ще дойде момент, когато техните действия ще бъдат преразгледани.

6. Дисциплина

Добре е да въведете ясни правила като:

• по време на оперативка телефоните се вдигат само, ако има нещо важно и спешно
• въпроси се задават след като “водещият”изложи всичко, което си е предвидил
• храната и паузите за по цигара разсейват, затова ако заседанието е по-кратко от час, ги пропуснете
• някой задължително трябва да води записки, за да даде на останалите МЕМО от оперативката + разпределение на задачите
• ако оперативките не са регулярни и ежедневни, се придържайте към темата на конкретната среща – останалите теми са предмет на друго събиране, по друго време
• насърчавайте служителите да са активни – изслушвайте ги, коментирайте техните преложения, критики или идеи, за да бъдете максимално продуктивни.

Заседанията могат да бъдат най-мощният инструмент за успеха на вашия бизнес. Въпреки това, като всеки инструмент, можете само да се възползвате от предимствата му, когато го използвате правилно.

Терминът „стилистична икона” е много забавен за изследване: Защо почитаме другите въз основа на техните дрехи?Колко действително дълбока е тази пленителност? И какво, ако тези „икони” не са точно безупречни? Ето разказа на нашата редакторка:

Миналата седмица, присъствах на писателско парти само с жени, в добре обзаведения дом на наши литературни герои. Естествено, треската за това какво да облека продължи няколко дни преди събитието. Но когато най-накрая избрах тоалета, изглеждаше очевидно: черен гащеризон Steven Alan с леко заострени обувки и прилепнала около торса горна част.

Това е правилният избор за подобни случаи, защото има един добре установен факт, че дамите обичат гащеризони. Всеки път, когато нося този гащеризон, получавам комплименти от жени. Отчасти, това е защото този тип облекло все още е малко неочакванo. Спомняте ли си Ема Стоун, която носеше гащеризон Lanvin в пенлив цвят на наградите „Златен Глобус” и социалните медии бяха „изумени” от това. Това е шик и секси, без да бъде публично разкрито – повечето гащеризони покриват краката и деколтето също е закрито. Носенето на гащеризон казва: „Обличам се заради себе си, а не заради мъжките погледи”.

Сред модните ми приятели, аз съм малко закъсняла за подобен стил. Дълго време си мислех и осъзнах, че логиката е сигурната бариера, а имено Как ще ходя до тоалетната? Но, честно казано, това не е голяма драма, а имено да сваляте горната част на тоалета си няколко пъти на ден.  Притеснявах се, че гащеризоните ще ме накарат да изглеждам като трътлесто дете. Тези страхове, обаче, бяха напълно потушени още първият път, когато пробвах гащеризон, и видях как той създава една дълга и елегантна фигура.

„Надявам се те никога да не излязат от мода”, каза моя приятелка, запалена по гащеризоните. „Облича се отдолу нагоре и някакси не е като да носиш рокля  – дори когато го обличаш в ситуации, в които всеки е облечен малко по-небрежно”. Както обяснява същата дейвойка, точно защото гащеризоните са неочаквано облекло, те са малко по-трудни за категоризиране. Ако сте облечени с гащеризон на неформална среща, изглежда все едно сте се справили с обличането, но не по трудния начин (тоест – 5 часа стоене пред гардероба и огледалото).

„Обичам това, че гащеризонитеса един лесен начин да изглеждаш добре”

Ако ще го носите на някое изискано място, може да изглеждате като стилен иконоборец. Той може определено да ви накара да се почувстване в унисон с този културен момент, в който се цени сексуалната двусмисленост, особено при доста формални събития, където всички дами са облечени с традиционните си рокли. В действителност, в гащеризона се загатва мъжкото облекло,което е в противоречие със скучния холивудски блясък, който се среща по-често при традиционната черна вратовръзка.

Майка ми, която винаги е била в крак с модата, носеше гащеризони през 90-те. Нещо в мъжките облекла определено я привличаше. „Не обичам пухкавите дрехи. Не мисля, че изглеждам добре в тях. Харесвам строгото облекло”, повтаряше ми тя. Носеше гащеризони преди, но много по-авангартни от тези сега. Непрестанно повтаряше, че обича да бъде „малко” различна от останалите. Върнах се назад в годините, когато мразех нейните гащеризони и отказвах да излизам с нея на публични места, когато ги носеше, най-вече защото бях отвратителна тийнейджърка по онова време. Баща ми също ги намрази. Казваше на майка ми, че прилича на някой, който работи на бензиностанция.

Наскоро разговарях с майка ми на тази тема по телефона. През цялото време баща ми крещеше във фонов режим:”Никой не изглежда добре в гащеризон!”, което провокира майка ми да каже:”Никога не съм избирала облеклото си заради баща ти. Той няма влияния върху това какво купувам или не купувам”.

Смятам, че гащеризона притежава особена магия, особено, когато други жени ви правят толкова много комплименти, когато го носите. Гащеризонът показва, че не сте жена, която се влияе от становищата или мненията на мъжкото съсловие. Моята близка приятелка разказва:”Носих гащеризон на една сватба и другите жени ме накараха да се чувствам като кралица!”. В сравнение с жените, които носят тези скучни, идентични шаферски рокли, жена облечена в гащризон царува като Клеопатра.